Община Ботевград се намира на територията на софийска област, а село Боженица е в западната част на страната. Двадесет км делят селото от Ботевград, докато до София дистанцията е 82 км. Рид с името Гола Глава в Предбалкана е мястото, където е локализирано селото. Долното течение на река Бербеш минава през населеното място малко преди водите да се влеят в Малък Искър при Своде. Боженишки Урвич пък е една от най-популярните за страната крепости, намираща се на Лъкавишкия рид. Той е разделен от Гола Глава именно от водите на споменатата малка река. Съобразно теренната конфигурация, къщите в селото са построени амфитеатрално. Гол и скалист е брегът, на който са разположени домовете на местните жители. Коритото на реката пък е пълно с големи масиви от камък. Сравнително ниски хълмове обикалят селото от поне три посоки – изток, запад и север. Неговата история е интересна и започва с легенда относно произхода на името.
Съпругата на севаст Огнян е пряко замесена в историята за село Боженица. По време на османското робство турците обсаждат крепостта и това води до отбранителни действия. Жената на севаста се казва Божана. За да не попадне в ръцете на поробителите, жената взима решение да се хвърли от скалите. Според специалисти в сферата на етимологията името на селото идва и от Божан. Именно мъж с това име е считан за основател на селото. Що се отнася до наставката „ица“, тя се среща в много населени места. Общото между тях е, че са разположени в близост до реки. Селищният живот в епохата на античността и средновековието се концентрира около Боженишки Урвич. Една от най-ценните находки, пазени на съхранение, е надпис върху скала. Той изниква по времето, когато България се управлява от цар Иван Шишман. Надписът е сложен от севаст Огнян, който по думите си е владетел под управлението на Шишман, докато турците воюват. Пак Огнян казва, че до последно е поддържал вярата в царя и че много е страдал. В началото на 19-ти век селото вече може да се похвали с килийно училище. То отваря врати за учениците през 1806-та година.
На първо време училището в Боженица се помещава в частни къщи, което е обичайна практика през онзи период. След 28 години местните жители успяват с помощта на лично събрани между тях парични суми под формата на дарения да издигнат нов православен храм на мястото на стария. Църквата се нарича Света Параскева и възниква през 1834-та. Само няколко години по-късно е направена решаваща крачка и в сферата на образованието – стига се до построяването на обновено общинско училище. До 1880-та се налага на два пъти училищната сграда да бъде сменена. Когато идва времето на решителните борби с османския поробител за национално освобождение и независимост, местните хора са активни и не стоят със скръстени ръце. На първо място те организират по примера на Апостола революционен комитет. Той е деен и подпомага съпротивата, а част от хората се бият и в редиците на опълченците. За тях е посветил поема патриархът на българската литература Иван Вазов.
